Plagiarism in Roman Private Law - Origins and Sanctions
DOI:
https://doi.org/10.33919/ljnbu.26.1.8Keywords:
authorship, plagiarism, works, origin, Roman private lawAbstract
This article examines the issue of works of visual art and literature as objects under Roman property law. Examples are provided from Roman legal sources regarding the legal regime of paintings and literary works, including how these works affect and alter the substance of the object on which they are depicted. Examples are presented from the works of classical authors, in which attention is drawn to the problem of presenting others’ literary works as one’s own. The etymology of the concept of plagiarism is traced. The possible sanctions for plagiarism are also examined.
References
Аристотел. (2023). Метафизика. София: УИ „Св. Климент Охридски“.
Венедиков, П. (2015). Naturalis obligatio в класическото право. Към съединението на вещи в римското право. София: ИК „Петко Венедиков“.
Венедиков, П. (2016). Понятието Furtum. София: ИК „Петко Венедиков“.
Вергилий Марон, Публий. (1980). Буколики. Георгики. Енеида. София: Народна култура.
Квинтилиан. (1999). Обучението на оратора. София: Софи-Р.
Омир. (2009). Илиада. София: Захарий Стоянов.
Платон. (1982). Диалози. Т. 2. София: Наука и изкуство.
Цицерон, Марк Тулий. (1983). Избрани писма. София: Народна култура.
Цицерон, Марк Тулий. (1992). За оратора. София: УИ „Св. Климент Охридски“.
Kaser, M. (1955). Das römische Privatrecht. Erster Abschnitt. Das altrömische, das vorklassische und klassische Recht. München: Verlag C. H. Beck.
Macrobius. (1963). Saturnalia. Leipzig: Teubner.
Martialis, Marcus Valerius. (1823). Epigrammata. London: A.J. Valpy.
The Roman Law Library [online] [viewed 15.04.2026]. Available from: https://droitromain.univ-grenoble-alpes.fr/
