Procedural rights of the suspected and accused persons in the criminal proceedings in the European Union. The right to interpretation and translation
DOI:
https://doi.org/10.33919/ljnbu.24.2.10Keywords:
accused persons, mutual recognition, procedural rightsAbstract
Article 82(2) of the Treaty on the Functioning of the European Union provides for the establishment of harmonised minimum standards which must be applied in both domestic and cross border cases to the treatment of suspects, accused and victims of crime. The necessary approximation of legislation would facilitate cooperation between competent authorities, and at the same time the extent of mutual recognition is very much dependent on a number of parameters, which include mechanisms for safeguarding the rights of suspected or accused persons and common minimum standards necessary to facilitate the application of the principle of mutual recognition. On October 20th 2010 the European Parliament and Council agreed on the Directive 2010/64/EU on the Right to Interpretation and Translation in criminal proceedings. The ratio legis of this directive is that common minimum rules should add to increased confidence in the criminal justice systems of all Member States.
References
Вучков, В. (2023). Доказателствени средства в наказателното производство – същност и видове. София: Сиела, 114 – 274.
Вучков, В. (2024). Наказателен процес (профилиран учебник за полицейски служители на младши изпълнителски длъжности). София: Св. Георги Победоносец, 36-43; 84-94; 220-224.
Маринова, Г. (2014). Директива 2010/64/ЕС на Европейския парламент и Съвета от 20 октомври 2010 година относно правото на устен и писмен превод в наказателното производство и транспонирането ѝ в българското законодателство. Норма, № 4, 69 – 82.
Недялкова, Ел. (2023). Процесуални права на обвиняемите лица в наказателното право на Европейския съюз. Сборник научни трудове от Международна научна конференция „Права и сигурност“. София: Нов български университет, 153 – 155.
ЕСПЧ № 13205/07, 5 януари, 2010 г., (Diallo срещу Швеция)
ЕСПЧ № 22575/08, 4 ноември, 2010 г., (Katnitsh срещу Франция)
ЕСПЧ № 318114/03, 21 декември, 2010 г., (Хованезиан срещу България)
ЕСПЧ № 35292/05, 5 април, 2011 г., (Saman срещу Турция)
ЕСПЧ № 45440/04, 14 октомври, 2014 г., (Baytar срещу Турция)
Конвенция за защита на правата на човека и основните свободи, изменена с протоколи № 11 и № 14, Рим, 4.11. 1950 г.
Харта на основните права на Европейския съюз от 2000 г.; Официален вестник на Европейския съюз, С 364/1 от 18.12. 2000 г.
Консолидирана версия на Договор за Европейския съюз и Договор за функциониране на Европейския съюз; Официален вестник на Европейския съюз, С 115 от 9.05. 2008 г.
Резолюция на Съвета от 30.11. 2009 г. относно пътна карта за укрепване на процесуалните права на заподозрените лица или на обвиняеми в рамките на наказателното производство; Официален вестник на Европейския съюз, С 295/1, 4.12. 2009 г.
Директива 2010/64/ЕС на Европейския парламент и Съвета от 20.10. 2010 г. относно правото на устен и писмен превод в наказателното производство; Официален вестник на Европейския съюз L 280/1 от 26.10. 2010 г.
Зелена книга относно прилагането на законодателството на Европейския съюз в областта на задържането, Брюксел, 14.06. 2011 г. (COM) 2011 327
Директива 2010/13/ ЕС на Европейския парламент и Съвета от 22 май, 2012 г. относно правото на информация в наказателното производство; Официален вестник на Европейския съюз L 142/1 от 01.06. 2012 г.
Директива 2013/48/ЕС на Европейския парламент и Съвета от 22 октомври, 2013 г. относно правото на достъп до адвокат в наказателното производство и правото на комуникация при задържане; Официален вестник на Европейския съюз L 294/1 от 6.11. 2013 г.
Наказателно-процесуален кодекс (НПК), Обн. ДВ, бр. 86 от 28.10.2005 г., в сила от 29.04. 2006 г.; последно изм. и доп. ДВ, бр. 39 от 1.05. 2024 г.
Закон за изменение и допълнение на НПК (ЗИДНПК) – Обн. ДВ, бр. 21 от 8.03. 2014 г.
Наредба Н-1 от 16.05. 2014 г. за съдебните преводачи – Обн. ДВ, бр. 43 от 23.05. 2014 г.
