Termination of the Mandate of the National Assembly
DOI:
https://doi.org/10.33919/ljnbu.23.2.5Keywords:
dissolution of parliament, expiration of the term, mandate of the National Assembly, premature termination of the mandate, term of the powersAbstract
This study is dedicated to the issues of termination of the powers of the representative institution in Bulgaria – the National Assembly. They are explicitly stated in the Constitution of the Republic of Bulgaria from 1991 and outside of them it is not possible to terminate the powers of the legislative body. According to the Basic Law, the mandate of the Parliament can be terminated with the expiration of the term of its powers, with dissolution of the parliament by the President or with the holding of elections for the Grand National Assembly.
References
Английско-български речник. Том I. A-I (1985). (съст.: Атанасова, Т., Е. Машалова, М. Ранкова, Р. Русев, Г. Чакалов). София: Издателство на БАН.
Близнашки. Г. (2007). Принципи на парламентарното управление. София: Сдружение „Конституционализъм и демокрация“/УИ „Св. Климент Охридски“.
Владикин, Л. (1992). Организация на демократичната държава. София: Програмни продукти и системи/ТК „Национален програмен и проектен фонд“.
Изборен кодекс, обн. ДВ, бр. 19 от 5 март 2014 г., посл. изм. ДВ, бр. 104 от 30 декември 2022 г.
Киров, П. (2015). Конституиране на представителното управление. София: Сиела.
Киселова, Н. (2010). Предсрочно прекратяване на мандата на Народното събрание и на народния представител: национални и европейски измерения на съвременния конституционализъм, № 1. София: УИ „Св. Кл. Охридски“.
Конституция на Република България, обн. ДВ, бр. 56 от 13 юли 1991 г., посл. изм. ДВ, бр. 100 от 18 декември 2015 г.
Определение № 8 от 2016 г. по к. д. № 17/2016 г. на Конституционния съд, обн., ДВ, бр. 96 от 2 декември 2016 г.
Правилник за организацията и дейността на Народното събрание, обн. ДВ, бр. 39 от 2 май 2023 г., посл. изм. и. доп. ДВ, бр. 63 от 25 юли 2023 г.
Решение № 20 от 23.12.1992 г. по к. д. № 30/1992 г. на Конституционния съд, обн., ДВ, бр. 1 от 5 януари 1993 г.
Решение № 5 от 2001 г. на Конституционния съд на Република България, обн. ДВ, бр. 30 от 28 март 2001 г.
Решение № 13 от 2010 г. по к. д № 12/ 2010 г. на Конституционния съд, обн. ДВ, бр. 102 от 30 декември 2010 г.
Спасов, Б. (1996). Парламентарно право. София: Сиби.
Спасов, Б. (2002). Конституционно право на Република България. Част втора. София: Юриспрес/УИ „Св. Климент Охридски“.
Стойчев, С. (2002). Конституционно право. София: Сиела.
Aardal, B., J. Bergh (2018). The 2017 Norwegian Election. West European Politics, 41, 1208–1216.
Bulmer, Е. (2017). Dissolution of Parliament. International IDEA Constitution-Building Primer. Second edition. Stockholm: International Institute for Democracy and Electoral Assistance (International IDEA).
Dissolution and Calling of Parliament Act. UK Parliament [online] [viewed 12.10.2022]. Available from: https://bills.parliament.uk/bills/2859.
Douglas, V. (1959). The Analysis of Political Systems. London: Routledge and Kegan Paul.
Fixed-term Parliaments Act. UK Parliament [online] [viewed 12.10.2022]. Available from: https://commonslibrary.parliament.uk/research-briefings/sn06111/.
Nоte On The Issue Of Dissolution Of Parliament, Prepared by the Secretariat of Europеаn Commission For Democracy Through Law (Venice Commission), CDL-AD (2007)037 add4, Study No. 426/2007, Strasbourg: 2007.
UK Parliament [online] [viewed 12.10.2022]. Available from: https://www.parliament.uk/about/how/occasions/.
Van der Hulst, M. (2000). The Parliamentary Mandate. A Global Comparative Study. Geneva: Inter-Parliamentary Union.
